Добре дошли,

Тук ще намерите много информация и снимки за града-музей Копривщица. Сайтът е все още в разработка и някои от функциите му не са активни, за което молим да ни извините. В случай, че желаете да споделите Ваше мнение или да отправите препоръка, не се колебайте да ни пишете. Сега се потопете в атмосферата на това прекрасно място, атмосфера, наситена с български бит и фолклор, с родолюбие и патриотизъм.

Копривщица е един от върховете, по които измерваме висината, достигната от Българското възраждане. Неговите духовни излъчвания проникват в най-отдалечени български краища още в тъмното време на османското господство. Големите личности, които ражда този средногорски градец, са хора с исторически инстинкт, с историческо съзнание. Те не се затварят в отеснелия хоризонт на своето селище, а работят за възмъжаването на целокупното Отечество. Тяхната грижлива ръка ще се усети при обновяването и поддържането на такива национални светини като Рилския манастир, Троянския манастир, а също Тържицкия и Араповския, и при построяването на множество черкви, където се е служело на български език, а не на гръцки. И не случайно след Освобождението именно копривщенци заемат половината директорски места в управлението на Източна Румелия, а един от тях — Петко Каравелов, е ревностен строител на освободеното ни Отечество. Това говори, че години, десетилетия наред Копривщица се е подготвяла за свободата, че е създала мъже умни и вещи, които да знаят не само как се развява бунтовен байрак, но и как се реди една държава.

Би могло да се каже, че голямата тайна на Копривщица още не е разкрита, защото тя е една от съкровените глъбини на българската душевност. Може би, ако призовем свежестта, която и днес лъха из средногорските бърда и простори, от високите поляни, от долищата, напоени с букова прохлада, възпети от копривщенеца Любен Каравелов в „Хубава си, моя горо!" — всичко това, съчетано с един мъдър човешки бит, ограден от изкуство и архитектура, които не отдалечават природата, а напротив — допълват я и дори я облагородяват. Към това трябва да добавим чистото свободолюбив, простото достойнство на планинеца, якия му морал и ясен поглед, обвързани с най-нежната и човечна поезия, която той от люлката носи в себе си.