Паметникът е създаден от проф. Иван Лазаров през 1934г., три години след пренасянето на тленните останки на поета от Демир Хисар, където е паднал пронизан от вражески куршум на 2 октомври 1916г. Изработен е от айтоски камък. Представлява статуя на възрастна жена (майката на поета), приседнала на прага на копривщенска порта, потънала в тих размисъл и спотаена скръб. Образът на майката е изключително одухотворен и оказва неотразимо вълнуващо въздействие. На лицевата част на „портата” са издълбани Димчовите строфи „...и в кротък унес чака тя да дойде нейното дете...”

Оригиналът на паметника първоначално е бил поставен на мястото, където са погребани пренесените от Демир Хисар тленни останки на Димчо Дебелянов. Това е дворът на черкватата „Св. Богородица”. През 1940 злосторник счупва носа на склуптората. След като извършеното възстановяване се оказва не съвсем сполучливо, през 1969г. се изработва копие на паметника. Днес оригиналът се намира в двора на къщата на поета, а копието на гроба му.